(Boy Resting, ca.1887, by Paul Cezanne) ♥ Използваме ли

(Boy Resting, ca.1887, by Paul Cezanne)

♥ Използваме ли вярно дадения ни от природата биологичен часовник 

Въртенето на Земята води до цикличната промяна на деня и нощта. Тази цикличност се повтаря и в човешкия организъм. Жизненоважните за тялото хормони и субстанции стартират да се създават в тъкмо несъмнено време и в тъкмо несъмнено време тези процеси стопират. Затова изключително въздействие върху физиологическото положение на човешкото тяло оказва промяната на деня и нощта. 

Без подозрение сънят е витално значим за нашето битие. Без сън тялото на човек не може да се възвърне и зареди за идващия ден, енергийното равнище спада, понижава защитната функционалност на имунната система и това води до болести. Според Ли Ю от времето на династията Цин: „ Тайната на положителното здраве е на първо място в съня, тъй като той укрепва далака и стомаха, заздравява костите и мускулите ”. Коренните американски поданици индианците казвали, че „ когато човек спи, добива равновесие сред мозъка и сърцето ”. 

По време на сън интензивността на тъканите се забавя и по този начин се компенсира изразходваната досега сила. Единственият осезателен орган, който остава деен, когато човек спи, е ухото (може би доста потребно поради алармата на утринния часовник, без която доста хора през днешния ден не могат). 

Научно е потвърдено, че сънят спомага за органичното възобновяване, за ускорение на оздравителния развой и за зарастването на рани. Процесът на възобновяване на тъканите се засилва оптимално по време на бездънен сън. Той способства и за пренастройване и подсилване механизма на нервната система. Сънят е необходим и за произвеждане на хормона на растежа - открит от италианката Рита Леви Монталчини, носителка на Нобелова премия - който при децата спомага за израстването им, а при възрастните резервира тонуса и размера на органите, мускулите и костите. Затова дребните деца се нуждаят от по-дълъг сън. При възрастните хора сънят значи възобновяване и възобновяване на клетките. Болните също би трябвало да спят повече, с цел да може организма им да разполага с повече време за възобновяване. 

Сънят дава опция да се възстановят мускулите и другите тъкани на тялото, да се регенерират мъртвите кафези. Тъй като по време на сън изразходването на сила понижава, то тогава в действителност е стадия на струпване на сила. Докато спим епифизната жлеза спомага за изработването и отделянето на хормона мелатонин, нужен за естественото действие на ендокринната система. Той е именуван хормон на младостта и щастието, тъй като, когато циркулира нощем в кръвта, обновява клетките. От него зависи какъв брой дълго и какъв брой добре ще спим. Изработването на този хормон понижава с повишението на възрастта. Научно е потвърдено, че намаляването на мелатонин в кръвта при възрастните хора непроменяемо се съпътства с бодърствуване, а продължителното бодърствуване води до по-бързо остаряване. 

Естествена нужда на човек е да спи през нощта и да е безсънен денем. Процесът се командва от нашия биологичен часовник, който при светлина ни привежда в будно положение, а при мрачевина ни кара да си почиваме. Това е повода да сме по-сънливи при неприятно, тъмно време и през зимата. В обичайна китайска медицина съществува понятието „ денонощна биология ” или както на Запад е признато да се споделя „ биологичен часовник ”. Според хилядолетните наблюдения на китайските лечители всеки орган от нашето тяло има друго държание в другите часове на денонощието. Движението на виталната сила и кръвта в организма е подчинено на ритъма на придвижване на небесните тела и директно се въздейства от тях. 

Даосите са основали способи за поддържане на енергийния баланс на обособените органи. След дългогодишни наблюдения върху циркулацията на силата през човешкото тяло, те дефинирали биоритмични цикли, които с огромна акуратност отчитали придвижването на силата по 12-те меридиана на човешкото тяло. Всеки от тези меридиани има интервал от два часа, когато силата се движи оптимално. Използвайки това, даосите са уравновесявали енергийното равнище на всеки орган посредством физически извършения, чрез които са концентрирали или разпръсквали сила там, където било нужно. 

Откритието на източните нации отпреди хиляди години, че всеки орган от нашето тяло има друго държание в другите часове на денонощието, през днешния ден не изненадва никого. Далеч преди индивида да изобрети часовника, природата е основала естествения часови механизъм и е снабдила с него всяко живо създание. Цикълът от едно денонощие е заложен във всеки жив организъм - от индивида до най-дребното насекомо. Той дефинира и редуването на деня и нощта. Учени са открили молекулярната основа на биологичния часовник. Те били изумени от насекомите, които в несъмнено време излизали от обещано място и с акуратност до секунди се прибирали отново назад. Животните следват умно своя естествен часовник, до момента в който хората си разрешават да го трансформират, с цената на неподходящи последици. Молекулите в нашите кафези регистрират всеки момент, в който организма прави едни или други програмирани процеси. 

Ако вечер преди да заспим концентрираме мисълта си върху часа избран за пробуждане, ще отворим очите си минути преди часовника да е звъннал. Нашите кафези са умни, те помнят дадената им команда. Хронобиолозите са потвърдили, че в 4 часа заран тялото ни получава порция от хормона кортизон, с цел да може когато се събудим да бъдем по-работоспособни. В 6 часа заран се е повишило равнището на захарта и аминокиселините в кръвта ни и сме се сдобили с нужната за работния ден сила. В 8 часа би трябвало да заобикаляме да пушим, тъй като изпушените тогава цигари стесняват най-силно кръвоносните ни съдове. В 10 часа телесната ни температура е достигнала своя най-много, а с това и свързаната с нея памет. Това е най-хубавото време за трениране на паметта, посредством решение на ребуси, четене на вестници и други. В 12 часа внезапно се е повишило киселинното наличие на стомаха ни и е време за хранене. В 13 часа към този момент сме изтощени и мислим за отмора. Трябва да се опитаме да преодолеем умората - потвърдено е, че по това време по пътищата стават най-вече произшествия, а при скиорите са регистрирани най-вече контузии по пистите. Едновременно, това е времето когато локалните упойки работят по-добре и по-продължително - интервал от денонощието изключително подобаващ за хирургически интервенции и стоматологични процедури. В 17 часа се намираме в идващия връх на нараснали витални сили и на потребление на О2. Тъкмо тогава порастват и най-бързо косите и ноктите. В 20 часа положението на чернодробните мазнини се намалява, а венозната кръв се влива по-интензивно в сърцето и белите дробове. В 2 часа стартира „ парасимпатиковата ” фаза - обмяната на веществата и кръвното налягане падат до най-малко. В 3 часа сутринта човек е в безспорен най-малко - физически и душевен, хормона мелатонин доближава връхната си точка. 

Биологичните ритми са свойствени освен на обособени органи, само че и на индивида като цяло. Най-слаби изцяло сме сред 2 и 5часа сутринта и сред 12 и 14 следобед, а най-активизирани се усещаме от 8 до 12 и от 14 до 17 часа. 

Нарушенията на биологичния часовник - било при смяна на астрономическото време пролет и есен, или при „ самолетната болест ” след продължителни задокеански полети, изключително с посока изток, било поради нощни наряди и други, водят до нарушение ритъма на сън и хранене, постоянно с неподходящи последствия. Много хора заради специалността си, вида нервна система или дългогодишни привички са си изработили собствен личен биологичен часовник. Така в един и същи час на деня някой може да е доста работлив, а различен изцяло инвалид. От изключителна значимост е да опознаем и осъзнаем личния си, самостоятелен биологичния часовник. И в случай че използваме заложения у нас от природата идеален темп и го съблюдаваме, ще бъдем по-здрави и по-жизнени, ще живеем по-дълго. Биологичният ни часовник освен че оказва въздействие върху продължителността на човешкия живот, само че също е и самобитна защитна реакция на организма и тя работи постоянно в негова изгода. 

Часовникът на тялото ни ще бъде прецизен и безотказен, когато подчиним метода си на живот на известни правила и темп. Вече знаем, че хормонът мелатонин, който се отделя вечерно време, приготвя тялото за сън. Той забавя физическите дейности на индивида, прави го приспивен. Той е естествено успокоително средство. По време на сън ударите на сърцето и ритъмът вдишване-издишване се забавят, кръвното налягане спада. Когато настъпи утрото, производството на мелатонин се приключва и човек се разсънва. 

Спането е събитие, много по-сложно, в сравнение с нормално си представяме. Тогава точно в мозъка се правят извънредно значими и комплицирани процеси по възобновяване на работоспособността и презареждането на потенциала му. Ако те се нарушат, могат да последват съществени болести. 

Количеството нужен сън варира съгласно индивида - на едни са нужени пет часа, на други седем, осем и така нататък Преди няколко години японски учени потвърдиха откритието от предходни проучвания, че идеалната дълготрайност на нощния сън за възрастните хора е седем, а не осем часа, както беше признато до тогава. Разбира се, даже 10 часа спане не биха били задоволителни, в случай че то е прекъсвано от кошмарни сънища, мощна музика или светлина. Важен е не броя часове, през които спим, а до каква степен мозъкът съумява да презареди своите „ тонусни акумулатори “. 

Недоспиването при дамите в допълнение води до хормонални проблеми, прибързано остаряване на тялото, окапване на косата и сбръчкване кожата на лицето. Не по-малко от осем часа сън е целесъобразен за хора, които се стремят да отслабнат. Недостигът на сън нарушава хормоналния баланс - по този начин наречения „ хормон на задоволеност “ се създава в доста по-малки количества, а хормонът за вкус допълнително. 

От: „ Как да реализираме Ян-Шън-Шу или Изкуството за благополучен, здрав и дълъг живот “, Дик Дерик, изд. „ Хермес “, 2019 година
Картина: Boy Resting, ca.1887, by Paul Cezanne; chinaoilpaintinggallery